„И С НЕЖНОСТЬЮ...”
Виктория Алексеевна Андреева (1942-2002 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
И С НЕЖНОСТ
и с нежност към това що беше
и с нежност към това след мен
печално ехото струеше
над болната ми памет лен
таеше болката сърцето
в тоз студ където под леда
запази плахото наследство
но скри самотната следа
Ударения
И С НЕЖНОСТ
И с не́жност към това́, што бе́ше,
и с не́жност към това́ след ме́н
печа́лно е́хото струе́ше
над бо́лната ми па́мет ле́н.
Тае́ше бо́лката сърце́то
в тоз сту́д, къде́то под леда́
запа́зи пла́хото насле́дство,
но скри́ само́тната следа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктория Андреева
И С НЕЖНОСТЬЮ...
и с нежностью к тому что было
и с нежностью к тому за мной
и эхо мне благовестило
печалью памяти больной
и боль таилась там за сердцем
в том холоде где синий свет
покоит робкое наследство
теряя одинокий след
---------------
Руската поетеса, писателка, литературовед и преводач Виктория Андреева (Виктория Алексеевна Андреева/ Ровнер) е родена на 21 януари 1942 г. в гр. Омск. Пише стихове от началото на 60-те години, включва се в неофициалния литературен живот на страната. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1965 г.). През 1974 г. емигрира в САЩ. Защитава магистратура в катедрата по сравнителна литература при Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподава руска литература и изкуства в New School for Social Research в Ню Йорк. Превежда поезия от английски и немски на руски език. Съосновател е на изд. „Гнозис пресс”, на сп. „Гнозис” и сп. „И то и сё”, съсъставител е на двутомната „Антология Гнозиса современной русской и американской литературы и искусства”. Публикува поезия и литературна критика в емигрантски издания като „Новое русское слово”, а след 1989 г. и в много руски периодични издания. През 1994 г. се връща в Русия. Участва в подготовката на „Энциклопедии символов, знаков и эмблем” и „Антология современной русской поэзии” (на компакт дискове). Автор е на стихосбирките „Сон тверди” (1987 г.), „Сон тверди” (разширен вариант, 2002 г.), „Весеннее стяженье сил” (посмъртно издание, 2012 г.), на романа „Телефонный роман” (1997 г.) и пиесата „П. Я. Чаадаев” (1989 г.). Умира на 11 февруари 2002 г. в Москва.